петък, 25 февруари 2011 г.

Семейство


СЕМЕЙСТВО

Колко радост е събрана в едно добро семейство? Мъжът и жената се обичат, уважават и допускат различията си. Децата се радват на топлината на родителската любов която е там за да ги обгръща докато поемат пътя си.


Знаейки как изглежда едно добро смейство е тъжно да се наблюдава ширящото се мнение, че семейството е отживяла институция. Дали семейството е институция е трудно да се каже, защото то е съществувало преди институциите, държавите и бюрокрацията. 

Днес основното притеснение на правителствата е възходящата крива на икономическото развитие и докато всички са вторачили погледи в издигащата се и падаща крива, те забравят, че се раждат деца и близки умират с всеки удар на сърцето, което почти никой не чува. 

Какво е семейство?


Важно ли е то за едно безпомощно новородено дете? Важно ли е да ли ще има майчина гръд, от която да суче или в съзнанието му за цял живот ще се запечата вкуса на биберона и изкуственото мляко. Много биха казали: "Е, поне е живо". Но ако те имаха избор как да се родят, биха ли избрали този живот, пред прегръдката и гръдта на майката?

Тези размисли могат да ни отведат и до момента, в който този нов живот е бил заченат. Кой от нас е решил дали да се роди мъж или жена? Какви очи да имаме или колко пръста? А това са само външните фактори, за които дори майката и бащата на новия живот могат само да се молят. Можем да кажем, че тези фактори са второстепенни пред мисълта "Защо се раждам?". Плод ли съм на дълбока и всеотдайна любов или съм безпаметна "грешка" в живота на двама случайно срещнали се, търсещи малко забава. 

Тези въпроси изглеждат много философски и дълбоки, но колкото и да не ни се иска, се налага да ги свържем с реалният живот. 

Ако искахме да бъдем само бюрократи и икономисти можем да кажем, че нежеланите деца са голямо социално бреме и струват много средства на националният бюджет. Но парите, които бюджета ще отдели са по-малката щета, в сравнение с липсата на родителска любов и липсата на отговор на въпроса за произхода на моят живот.

Тази посока на мисли не може да не ни отведе до идеята, че това което става в емоционалният свят на връзката между съпруга и съпругата, или майката и бащата, е основата и причината за живота. Фактът, че един сперматозоид е срещнал една яйцеклетка е резултат от разбиранията и начина на живота, който водим ако приемаме отговорността която следва от срещата им или мислим че това е просто една форма на забава, от която последиците, различни от оргазма, са нежелателни.

Обезценяването на семейството, неговото осмиване и потъпкване, никога не са носили добри резултати в историята и в наше време оглеждайки се, виждаме един объркан свят с объркани стойности. 

Политиците се опитват да ни убедят, че проблемите ни са политически, икономистите – че са икономически и т.н. Но дори и най-великият политик се е родил от един сперматозоид и една яйцеклетка и мирогледа му е формиран по време на детството и юношеството от връзките с родители, братя и сестри, роднини и приятели. 

Надали има разумен човек който да може да отрече огромното влияние, което семейството оказва върху живота ни. 

Защо тогава да не отстояваме правата на семейството? Защо да не протестираме когато от телевизора евтини смешници ежедневно представят лошите модели на поведение в семейството, като единствени такива, стимулирайки болният облик за съвременното човешко общуване? Дори и при най-прекрасното сексуално изживяване целта на репродуктивните ни органи си остават част от процеса при който сперматозоида среща яйцеклетката. Нужно ли е от този миг на интимност и страст да правим световно шоу след като той е само миг на фона на останалият ни живот и вечността?

Автор: ttineff


© Р.О.С.А.

За контакт:

center.rosa@gmail.com


караоке, песни, курсове по английски, игри, igri, танци, забава, лекции, семейство, бургас, родители, риби, за деца,  гледане на деца – занималня

Няма коментари:

Публикуване на коментар